Меню

    ​Идентификационен метод и тест за резистентност на урогенитална микоплазма - MycoView®

    Описание:

    Идентификационен метод и тест за резистентност на УРОГЕНИТАЛНА МИКОПЛАЗМА: от ендоцервикални и уретрални проби, урина, семенна течност и други

    Проложение: MycoView®тест китът се използва за идентификация и диференциално титруване на някои видове урогенитална микоплазма, от различни урогениталани проби. Теста включва и тест за резистентност към девет антибиотика. Използва се за откриване на:

    • Ureaplasma spp. (Ureaplasma urealyticum & Ureaplasma parvum)
    • Mycoplasma hominis

    Предимства:

    • Всички манипулации в едно единствено устройство: откриване, идентифициране, изброяване + изпитване за чувствителност и резистентност.
    • Всички необходими материали са предоставени в кита: тампони за пробовземане, транспортна среда, стерилен парафин и връхчета за пипети.
    • Опция за отчитане - визуално или с автоматизиран четец.
    • Налични алтернативи за антибиотични панели: класически (MycoView) или според CLSI (MycoView AST)
    • Визуализация на растежа чрез промяна на цвета.
    • Лесно тълкуване.
    • Надежден и точен.

    Принцип: MycoView тестът се базира на специфичните метаболитни свойства и резистентност на видовете микоплазма;

    • U. urealyticum - Хидролиза на уреа и резистентност към линкомицин
    • М. hominis - Хидролиза на аргинин и резистентност към еритромицин.

    Растежът на тези два вида се визуализира чрез промяна в цвета на pH индикатора от жълто-оранжево до червено или розово.


    Полезна информация:

    Въпреки че са сапрофитни по характер често причинителите от родовете Mycoplasma и Ureaplasma могат да предизвикат локализирано възпаление на органите в уро-гениталната система. Тяхното познаване е от изключително голямо практическо значение в съвременната патология, защото са широко разпространени в природата и успяват да предизвикват различни заболявания при човека, животните и растенията. При човека заболявания на пикочно-половата система причиняват Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum.

    Микоплазмите се установяват в уро-гениталната система при 20-40% от сексуално активните здрави мъже и жени, без изявени симптоми, но могат да предизвикат различни оплаквания и да засегнат външните и вътрешни части на уро-гениталната система. Развиват се в клетките на лигавицата, покриваща различните части на половата система, като се смята, че микоплазмената инфекция се развива по-често при едновременното заразяване с друга бактериална инфекция. Особено тежко протича инфекцията при хора с намален имунитет, защото е възможно микоплазмите да навлязат през лигавицата на половата система и да предизвикат инфектиране и на други органи.

    Гениталната микоплазмена и уреаплазмена инфекция се предава по полов път (при генитален или орален контакт). Възможно е и вертикално пренасяне на инфекцията от майка на дете (при раждането или по време на бременност), както и при трансплантация на тъкани. Най-голямо значение за разпространение на инфекцията има сексуалното общуване – честота на контактите, броя на сексуалните партньори, както и социално-икономическия статус на пациента.

    Представителите от вида Ureaplasma и Mycoplasma са изолирани при 30-80% от здрави хора, без прояви на инфекция, като това се случва по-често при жените. Установено е, че над 20% от живородените здрави деца са носители на Ureaplasma urealythicum, като този процент е по-висок при недоносени деца. След 3-тия месец детския организъм постепенно се очиства от микоплазмите, като при големите деца и възрастните, които нямат сексуални контакти, носителството е по-малко от 5%.

    Инкубационният период след заразяване с микоплазма е 3-5 седмици, изявява се средно след 15-20 дни. Инфекцията се проявява с неспецифични оплаквания, характерни и за други възпалителни заболявания на половата система. При мъжете най-често се установява уретрит, проявен с парене и болка при уриниране или прозлачно оскъдно течение от пикочния канал. При 10-20% от случаите оплакванията се причиняват от U.urealithicum, а 10-20% - от M genitalium. Наблюдават се и усложнения. Все още не е напълно изяснено значението на микоплазмената инфекция и носителството на бактериите за възникване на стерилитет при мъжете. Съществуват обаче данни, че подобна инфекция може да предизвиква намалена подвижност на сперматозоидите и съпътстващо възпаление на различни структури в половата система и да доведе до стерилитет. При женита най-често микоплазмената инфекция се предизвиква от Mycoplasma hominis. За първи път микоплазми при жените са изолирани от абсцес на Бартолиновите жлези. Тези бактерий не предизвиква влагалищни оплаквания, но наличието му във влъгалището може да доведе до чести епизоди на бактериална вагиноза. M. hominis и M. genitalium са изолирани от вътрешните части на маточните обвивки при приблизително 10% от жените с възпаление на тръбите и може да доведе до различни други усложнения. При оплаквания, свързани с болка или затруднение в уринирането и липса на бактериален ръстеж от урината винаги трябва да се има предвид възможността за развитие на микоплазмена инфекция.

    Диагностицирането на микоплазмената инфекция е важно, като при мъжете може да се изследва уретрален секрет, урина, семенна течност и простатен секрет, а при жените могат да бъдат изследвани урина, цервикален или вагинален секрет. Провеждането на изследвания е важно, тъй като инфекцията може да протича асимптомно или да протича успоредно с друга инфекция. Затова е важно да се знае, че търсенето на микоплазмени причинители може да даде отговор при невъзможност да се докажат очаквани бактериални причинители или в случаите, при които е предписана антибактериална терапия, която не довежда до резултат.

    Кат. №: 2040
    Опаковка: 20 теста


    Добави в
    запитване


    Файлове за изтегляне:
    MycoView® - Инструкции за употреба (BG)
    MycoView® - ​Product datasheet