БЪРЗ АГЛУТИНАЦИОНЕН ТЕСТ–ЛАТЕКС ЗА ОТКРИВАНЕ НА PLASMA REАGINS АНТИГЕНИ В СЕРУМ: Диагностика на сифилис и причинителят и Treponema Pallidum, чрез диагностични реагенти за качествено откриване на Plasma reagins.

RPR carbon - Slide agglutination e слайд, аглутинационен тест за качествено откриване на Plasma reagins в човешки серум. Частици покрити с липиден комплекс, се аглутинират при смесване с проби, съдържащи reаgins антигени. Чувствителността на реагентите е калибрирана с "Human Reactive Serum" от CDC.

• Чувствителност: 100%
• Специфичност: 100%

Клинично значение: REAGINS са група антитела срещу някои компоненти на увредени тъкани от пациенти, заразени с Treponema Pallidum, причинителя на сифилис. Този микроорганизъм поражда увреждания на черния дроб и сърцето, освобождавайки някои тъканни фрагменти. Имунната система на пациента реагира, произвеждайки антитела, срещу тези фрагменти.

Реактиви включени в една опаковка:

• 2,5 mL RPR Carbon - Липидния комплекс включва кардиолипин, лецитин и холестерол, във фосфатен буфер 20mmol/L, натриев азид 95gr/L - рН 7.0.
• 1 mL Положителна контрола (+) - Червена капачка: Човешки серум с концентрация на титъра > 1/4, натриев азид 0.95 g/l.
• 1 mL Отрицателна контрола (-) Синя капачка: Животински серум, натриев азид 0.95 g/l.
• 8x 6 слайда за еднократна употреба

Необходимо допълнително оборудване: Механичен ротатор с възможност за регулиране на скоростта на 80 – 100 оборота в минута.

Процедура за качествено определяне:

1. Оставете реактивите и пробите да достигнат стайна температура. Чувствителността на теста може да бъде намалена при по – ниски температури.

2. Накапете 50 µL проба и по една капка положителна и отрицателна контрола в отделните кръгчета на плаката.

3. Разбъркайте внимателно латексовия реактив и добавете една капка (50 µL) от него към пробите и контролите.

4. Разбъркайте с бъркалка капките, разпределяйки ги по цялата повърхност на кръга. Използвайте различна бъркалка за всяка проба.

5. Поставете плаката на ротатор (80 – 100 оборота в минута) за 2 минути. Фалшиво положителни резултати могат да бъдат отчетени при отчитане след повече от 2 минути.

Процедура за полуколичествено определяне:

1.Направете серия двойни разреждания на пробата с 9 g/l физиологичен разтвор.

2. Процедирайте с всяко разреждане като в описаната по-горе процедура за неразреден серум.

Отчитане и интерпретиране на резултатите: Оценете макроскопски наличието или отсъствието на видима аглутинация незабавно след свалянето на плаката от ротатора.

Качествен контрол: Препоръчва се положителният и отрицателният контрол да бъдат включвани във всяка серия, с цел контролиране на процедурата и по-добро интерпретиране на резултатите.

Полезна информация:

Изследване за сифилис се прави в някой от следните случаи:

• Скрининг за инфекция - Тестовете, които се провеждат за скриниг позволяват да се открие инфекция преди да са се появили сериозни оплаквания и симптоми. Това позволява навременно стартиране на лечение и избягване на усложнения.

В България най-често скриниг за инфекция със сифилис се провежда в следните случаи:

• Преди встъпване в брак
• По време на бременност
• За оценка на ефекта от проведената терапия
• За потвърждаване на инфекция със сифилис
• При профилактични прегледи

С кръвообращението сифилистичната инфекция може да се разпространи в цялото тяло. Ако не се лекува навреме и правилно настъпва тежко увреждане на сърцето, мозъка, гръбначния стълб, зрението и съществува риск от фатален изход.

Сифилисът е полово предавано заболяване, причинено от Treponema pallidum (бледа спирохета). Заразяването от сифилис става в около 95% от случаите при полов акт. В останалите около 5% заразяване може да се случи при професионален, небезопасен контакт (при лекари и медицински сестри), както и след кръвопреливане на заразена кръв. Предаването на инфекцията може да стане и от болната майка на плода, което се осъществява вътрематочно. Заболяването протича в 3 стадия и ако остане нелекувано, те преминават от един в друг след различни периоди от време.

Treponema pallidum е спирохета с 6 до 14 извивки и дължина 5 до 20 μm. Патогенна е само за хората. Извън човешкия организъм бледата спирохета може да оцелее в продължение на няколко часа. Тя загива бързо на светлина, от дезинфекционни разтвори или при старателно измиване с вода и сапун.Нарича се “бледа”, защото трудно се оцветява с боите, които се използват за оцветяване на бактериите в микробиологичните препарати.

ПЪРВИЧЕН СИФИЛИС:Появява се приблизително 3 седмици след заразяването. Първият признак е т. нар. ulcus durum. Той се разполага на мястото на проникване на спирохетата, най-често в областта на половите органи, но в по-редки случаи може да се появи и в областта на устните или ануса. Представлява ерозия с големина на монета от 1 стотинка. При палпация ерозията е много плътна – от там идва името „твърд шанкър”. Седмица след появата на първичния шанкър се увеличават и регионалните лимфни възли.

ВТОРИЧЕН СИФИЛИС:След 6-7 седмици, нелекуваният сифилис преминава във втория стадий, през който бледата спирохета навлиза в кръвта. Появява се обрив по кожата, който може да наподоби почти всички кожни болести, заради което сифилисът се нарича “великият имитатор”. Най-често се наблюдават розово-червени макули дисеминирани по трункуса и крайниците (розеоли), папули, плоски кондиломи (condylomata lata), мукозни плаки в устната кухина, зачервяване на гърлото (angina syphilitica), алопетични участъци по капилициума – „като изядено от молец”, папулозни лезии на границата на окосмената и неокосмена част на главата – „корона на Венера” . Вторичният сифилис се разделя на пресен (syphilis secudaria recens) и рецидивен (syphilis secundaria recidiva).

Обривите се появяват и изчезват без да оставят каквато и да е следа, започват периоди на привидно пълно здраве, след което обривите могат да се появят отново.Това прави заболяването коварно, защото много често заболелите решават, че след като обривите изчезват без лечение, те не са опасни. Този стадий може да продължи 3-5 години и ако не се лекува болестта, навлиза в третия си стадий.

ТРЕТИЧЕН СИФИЛИС: Започва след третата година от началото на заболяването. Характеризира се с образуването на сифилитични гуми и прояви от страна на сърдечно съдовата и нервната система. В този стадий настъпват увреждания на почти всички вътрешни органи – мозък, аорта, сърце, черен дроб, стомах и др.

При хора, които не се лекуват могат да се развият увреждания на гръбначния мозък (т.нар. tabes dorsalis) и главния мозък (paralysis progressivа). При последната форма болните имат психични отклонения, които се изразяват с мания за величие – те се считат за пълководци, банкери, гениални учени.

ЛАТЕНТЕН СИФИЛИС:През този период липсва клиничната изява на болестта и пациентите са привидно здрави. Скритият период, особено на ранния сифилис, има съществено значение за разпространението на заболяването, тъй като причинителят /T. Pallidum/ е потенциално силно вирулентен.

Сифилисът е една полово предаваните болести /хепатит В и СПИН/, която може да се предаде от заразената и нелекувана майка на плода през време на бременността. Съвременното лечение на сифилиса се провежда с пеницилинови препарати, които могат да бъдат заменени с други антибиотици при доказана пецилинова алергия или други показания.